Черната романтика неспирно се излива,
а тъгата нахлува и превзема въздуха около мен.
Няма веч забрава, а страстта възражда блясъка на две звезди -
в оковите на тъмнина обгърнати, без спасение потънали...
                                       * * *
Погреба се само сърцето, зарови се в пръстта.
Пулсиращо остана там, бездиханно се прости със залеза,
отдаден да прекърши любовта
и да свърже в прегръдка живота със смъртта.
                                       * * *
Погледна ме звездата твоя от черното небе
и с блясъка проникна под студената земя.
Пелерината на мрака се разкъса, изрови се пръстта...
Сърцето - съживи се и печално промълви, че няма да угасне.
                                       * * *
Разтвори то портите на радостта - не казвай нищо, замълчи.
Само сърцето чуй тихо как крещи - "обичам те завинаги"...
                                       * * *
И ти ще дойдеш, ще влезнеш вътре в безнадеждния порой,
за да бъдем двама вечно в безутешния покой!