Къде си ти сега, не зная, но огън ще открия
и скръбта от устните ти мигновено да изпия.
Какво си ти сега, ще зная, но няма с теб да бъда в рая,
а смъртта възкръсва за да приюти болката в безкрая...

Нима си диво цвете, растящо по скалите,
обречено да сбъдва като сън мечтите.
Там ли ще останеш вечно -
или вятърът безмилостно те отнесе
и стара тъжна песен ти донесе?

Дали навън е мрачно -
или измъчената страст заглушава тишината,
така ли громко се промъква самотата?

Защо ли пак при мен не се завърнеш
и раздялата в пепел да превърнеш -
затова, че жарта е толкова сурова
и във вените се влива гореща отрова;
затова, че поривът при теб ме връща
и сърцето ми в храм за теб превръща?

Душата грешна, зареяна в небесата
и сломена от спомена жесток,
търси откровение в празнотата,
а гробът в сърцето - непрогледно по-дълбок...

...Само пламтящата диря отчаяно гори
и неумолимо все за теб напомня ми.