Будя се с цигара в уста - "Арда" при това!
Взимам кибритчето "Зебра",
след неколко неуспешни опита Га паля.

С наслада дърпам от Нея,
а димо отлита към празната чаша.
Това ме подсеща за снощи
и с жален поглед на загрубел алкохолик,
намирам Шишето ракия...

Махам тапата със зъби
и отпивам последната горчива глътка,
а на дъното виждам своята съдба...
...и си казвам - Да, живото си е ебал майката!

...ха, веднъж и бащата де?

Защо не грее слънцето еднакво,
за теб, за мен, за нашите деца?
Ти псуваш тъй чудатно
и всяваш в мене горест и тъга.
Очите ти се смеят.
Пушиш си лулата.
Сред този дим си неуловим.
Но виждам пламъче скокливо в тях трепти.
О, знам!
Обичаш!
Влюбен си!
В поетеса талантлива?
Във актриса нежна и красива?
В бизнес дама?
Ясно!
Фатална е жена.
И спри да пушиш таз лула!
И спри да псуваш,
защото лягам си сама.
Без теб!
Без любовта!

Лулата си е друго нещо, нали?

когато секирата реди думи невъзмутено.

...и Цигарата и майката са класика в жанро, що се отнася до псуване и пропадане...